Подът от €500: Най-ниската заплата в ЕС, най-високите амбиции
Най-разяждащото кариерно разочарование в България през 2026 г. не е просто ниските заплати — а мащабът на разликата с всяка друга страна членка на ЕС. При приблизително €510 на месец минималната заплата в България е горе-долу половината от румънската, една трета от гръцката и една пета от германската. За страна, която се присъедини към ЕС през 2007 г. с обещания за сближаване, разликата се стеснява мъчително бавно. Средните заплати се движат около €1100 бруто — цифра, при която в София, където наемите за едностаен апартамент вече започват от €400–500, професионалистите са в постоянно състояние на финансова крехкост.
Разочарованието в българските форуми като dev.bg и r/bulgaria е надраснало обикновеното оплакване и се е превърнало в прецизен, основан на данни цинизъм. Потребителите редовно публикуват обяви за работа от големи български работодатели, предлагащи €600–800 нето за позиции, изискващи магистърска степен, свободен английски и 3+ години опит. След това ги поставят редом с идентични обяви от германски, нидерландски или австрийски работодатели, предлагащи €3000–5000 за същия набор от умения. Сравнението не е реторично — то е калкулация, която хиляди млади българи правят, преди да резервират еднопосочен полет до Берлин или Амстердам.
Плоският данък от 10% в България — най-ниският в ЕС — често се цитира от държавни служители и агенции за чуждестранни инвестиции като конкурентно предимство. На практика той облагодетелства високоплатените и чуждестранните компании далеч повече, отколкото средния работник. Осигурителната тежест от приблизително 32% (разпределена между работодател и работник) означава, че ефективното данъчно облагане на труда е значително по-високо, отколкото подсказва номиналната ставка. За работник със средна заплата нетният доход е около €850 — в град, където базовите разходи за живот нарастват с 8–12% годишно.
Жилищната криза, макар и по-малко драматична от тази в Лисабон или Дъблин в абсолютно изражение, е опустошителна спрямо местните доходи. Цените на апартаментите в София са нараснали с над 80% от 2019 г., задвижени от комбинация от еврофондове, търсене от дистанционни работници и спекулативни инвестиции. Скромен двустаен апартамент в добър софийски квартал вече струва €120 000–180 000 — достъпен по западни стандарти, но изискващ 15–20 години брутна заплата за средния български работник. Одобрението на ипотека при местни заплати е упражнение по творческо счетоводство, което банките все по-рядко се съгласяват да приемат.