Най-ниските заплати в ЕС, бумът на IT аутсорсинга и поколение, избиращо между бедността и емиграцията
България навлиза в 2026 г. с парадоксална позиция в Европейския съюз. На хартия макроикономическите показатели вървят в правилната посока — ръст на БВП около 3%, рекордно усвояване на кохезионни фондове от ЕС, плосък данък от 10% върху доходите, за който западноевропейските работници завиждат, и технологичен сектор, който превърна София в една от най-обсъжданите аутсорсинг дестинации на континента. Правителството рекламира предстоящото присъединяване към еврозоната, преките чуждестранни инвестиции продължават да растат, а конкурентната по разходи работна сила на България привлича мултинационални компании с ускоряващ се темп.
Но ако посетите r/bulgaria, форумите на dev.bg или проведете откровен разговор с млади български професионалисти, настроението е коренно различно. Минималната заплата в България от около 1000 лв. (≈€510) на месец остава абсолютно най-ниската в Европейския съюз. Дори средната заплата от около 2200 лв. (≈€1125) бруто поставя български работник с висше образование на ниво на доходи, което западноевропейски тийнейджър печели на лятна работа на непълен работен ден. Аритметиката е унизителна и българите го знаят.
Аутсорсинг бумът — точно онова, което прави България привлекателна за чужди компании — е изграден върху тази разлика в заплатите. Международните фирми откриват офиси в София не заради черноморския климат или кирилицата, а защото един български софтуерен разработчик струва три пъти по-малко от германски и предоставя еквивалентно качество. Това създава двустепенен пазар на труда: тези, които работят за чужди компании (печелещи €1500–€3000+) и онези, затворени в местната икономика (с доходи от €500–€800). Пропастта между тези две Българии е определящата характеристика на пазара на труда през 2026 г.
Изтичането на мозъци е демографската извънредна ситуация на България. Страната е загубила над 2 милиона души от 1989 г. насам — от 9 милиона до под 6,5 милиона — което я нарежда сред най-бързо свиващите се нации на Земята. Млади, образовани българи продължават да заминават за Германия, Великобритания, Нидерландия и Австрия, където същите умения носят заплати, които не са просто по-високи, а са от категорично различен порядък. В българските форуми емиграцията не се обсъжда като житейски избор — тя се представя като рационалната норма, а оставането в България изисква активно обосноваване.